Това са акцентите от интервюто ми пред “Дойче Веле”. Целия текст може да прочетете тук.
- В момента проектиране и изпълнение се смесват в едно – тоест, целият процес за такъв тип дейност не е оптимален. Бихме променили процеса, така че да има много голямо разделение между проектантската работа, публичните обсъждания, обществената поръчка, изпълнението. Не може един изпълнител да има задание от три реда. Един от другите проблеми е несъразмерността на глобите. Когато един проект е за няколко милиона, а глобите са десетки хиляди, нямаш голям стимул да изпълниш нещата както трябва. Особено като няма и черни списъци, вкарването в които те прави нежелан партньор на общината.
- Една от основните ни теми е здравето. Какво трябва да направим, за да може максимално много хора да водят активен и здравословен начин на живот. Да слязат от колите, но не по принуда, а по желание, защото градският транспорт е по-бърз, има повече трасета за алтернативно придвижване, колелета, тротинетки.
- Много от предизвикателствата са свързани с комуникация – защо за мен, като собственик на апартамент на “Шишман” или на магазин на “Съборна”, е добре това да бъде пешеходна зона. Как общината ще се погрижи за проблемите – боклук, шум, паркиране на автомобила ми. Когато се отговори на тези въпроси и се даде перспективата, че това би направило твоя имот значително по-скъп, дискусията става по-различна. Когато обясниш на хората и им покажеш защо за тях това е полезно, според мен може да бъде много по-различно.
- “Мария Луиза”. Това ми е мечтата – да имаме най-дългата пешеходна зона в Европа. От Централна гара, през “Мария Луиза”, “Витоша” до НДК – за пешеходци, колелета и тротинетки.
- Не е мислено какво искаме да постигнем с велоалеите. Дали те са за придвижване или за спорт. Ако е за спорт, можеш да разграфиш един парк. Когато мислиш за транспортна инфраструктура, трябва да помислиш къде са ринговете, кое с кое е свързано, така че от всеки един квартал да можеш да стигнеш до другите точки, за да се придвижиш. За момента тя е на парче – свършва в нищото, зле поддържана е.
- Аз, като евентуален бъдещ кмет, бъдещите райони кметове, независимо от коя партия, защитаваме интереса на абсолютно всички. Може да имаш различни виждания какъв е пътят, но не можеш да тръгнеш от партийна линия и дисциплина, а кое е правилно за гражданите. За мен всяко едно мнозинство е приемливо, стига да защитава публичния интерес, да води до прозрачно управление, да води до това гражданите да са сигурни, че публичният ресурс е използван правилно.
- Вярвам, че ако искаш да дадеш истинско извинение, можеш най-добре да го дадеш чрез делата си. Ако съжалявам за нещо, моята отговорност е да работя всеки ден никога подобно нещо да не се случва. Със сигурност изкупването на вина не е нещо, което ме движи. Нямам такова дълбоко чувство за моята отговорност. При мен е разбиране, че това е цената, която аз трябва да платя, за да имаме едно по-успешно общество, в което тези неща не са на дневен ред.
- За много хора смяната на динамиката и разбирането, че ти си отговорен за съдбата си, а не държавата, е предизвикателство.
- Това, с което ставам, като си мисля за кметския пост: как да направим София град, в който всеки един от нас е много щастлив и от който е изключително горд да бъде част.