В началото на годината Васил Терзиев даде интервю на Лили Друмева-О‘Райли за Дарик радио. Това е само част от интервюто. Целият разговор може да прочетете тук.
След роуд шоу, проведено изцяло в България, се появиха много интересни възможности. Разкажете повече за него.
Роди се българският Innovation Hub, който в момента помага на наши предприемачи да стъпят на американска почва, да намерят пазари, да се докоснат до това know-how, да са част от мрежата там, да имат достъп до диаспората от българи в Сан Франциско и долината, така че с умиление си спомням това турне, когато прекарахме 5-6 дни във веселия бус и обикаляхме България да говорим за предприемачество.
Да кажем още няколко думи за Българския Иновационен Хъб. Остава ли ви време да летите до Сан Франциско и да следите развитието на нещата?
Не, аз съм част от борда, заедно с Павлина Янакиева, Богомил Балкански и Иван Димов, но нямам работни агажименти както преди и съм щастлив, че мога да прекарвам време тук, за да работя по нещата, които са ми на фокус.
Наскоро в интервю споменахте трите фази на успеха. А може би има и четвърта?
Оказа се, че има. Беше на събитието Forbes DNA of Success, където споделих трите фази на успеха. Първата е, когато си щастлив, че си си намерил работа, за която някой да ти плаща.
Втората е, когато можеш да си позволиш да вършиш работа, но без да ти плащат – например доброволчество, да правиш неща за другите. Третата фаза е, когато започваш да си плащаш, за да вършиш работа, когато поемаш отговорност за добруването на другите.
Но после си дадох сметка за важността и на четвъртото, а именно това да успееш да заредиш с този тип мислене максимално много хора, да не останеш само ти, който си минал през тези неща.
Да заредиш хората с разбиране за важността на техния принос за движението ни напред като екосистема и общество, така че това да се възпроизвежда поколение след поколение.
В Америка се смята, че провалът е стъпка към успеха.
Провалът за мен е една многократно направена грешка, от която не е взета поука. Ще ми се да вярвам, че нямам кой знае какви провали. Грешки имам много, но провали по-скоро не.
Винаги, когато говоря с млади колеги, предприемачи, говорим за това как да се учим от грешките си, за да си е струвало плащането на цената за тях.
Вие сте най-успешният български предприемач в технологичния сектор. Хората ви се възхищават и искат да бъдат като вас. Помагате на стартъпи в сектора. Но как да се борим за по-добър обществен живот? Как да се борим с негативизма, нихилизма, липсата на респект към институциите и правилата?
Много всеобхватен въпрос. Първо, благодаря за представянето, но не мисля, че съм най-успелият. За щастие, има много хора, които правят все по-големи неща, искрено се възхищавам и на отношението, с което работят, а и на размаха на действие.
Мнозина от тях тепърва ще оставят се по-голяма следа.
Виждали сме го с очите си на конференцията Power of Bulgaria във Варна. В хотела всички ви очакваха с огромно нетърпение, носеха тишърти с вашето име. Имате огромно уважение в целия сектор, а за младите предприемачи сте наистина герой.
Радвам се, ако е така. Надявам се те да имат същото отношение към следващите поколения, да са също толкова амбицирани да дават, да оставят своя отпечатък. Аз не харесвам думата „герой“, тъй като я свързвам с това как идва някой и спасява всички от тяхната мрачна съдба.
Много по-удобно е да си в ролята на жертва, да си бенефициент, постоянно някой да ти е виновен, да се оплакваш и да чакаш поредния герой-спасител, който ще реши всички проблеми на отечеството или на Вселената.
Според мен всеки трябва да е по-отговорен към себе си и собствения си живот, към това да борави добре с времето, което има, с талантите си и вместо да чака да дойде някой „герой“, да бъде сам герой за себе си, отговорен, позитивен, създател, строител.
Искам повече хора да имат такова отношение, вместо да бъдат винаги жертва на обстоятелствата и да разчитат на външен човек, „герой“, за собствената си съдба.
Как може този личен успех, промяната в мисленето, да рефлектират в подобряване на обществения живот?
Общественият живот е функция на изборите, които правим. Ако 7 милиона човека решим да спазваме правилата за движение, да не хвърляме боклуци по улиците, да окопаем градинката пред блока, тогава всичко би изглеждало много по-различно.
Малки действия от много хора променят нещата по голям начин.
Според вас инициативата, възпитанието трябва да идва от хората, а не толкова от институциите, държавата? Трябва да имаме и активна гражданска позиция.
Да, според мен да. И активната гражданска позиция можеш да изразиш по хиляди начини, да си по-добър гражданин всеки ден. Можеш да си недоволен от всичко, което се случва, но всеки ден можеш да избереш да бъдеш по-добър гражданин, по-изряден, по-отдаден на каузи.
Обществото е такова, каквото сме ние. Когато ние станем по-отговорни към собствената си съдба и съдбата на хората около нас. Когато започнем да разбираме, че трябва да дадеш, че трябва да се лишиш от нещо, за да стане по-добре за теб и за другите, защото не може без усилия, без жертви, да се случват хубави неща, тогава и ще започнат да се случват.
За да стане по-красиво обществото, трябва ние, като отделни хора, да станем по-красиви.
В началото на разговора споменахме за провала и грешките. Когато погледнете назад във времето, кои грешки ви се иска да не бяхте правили? Какво бихте променили, ако можехте?
Нищо не бих променил, тъй като съм доволен от това какъв човек съм станал с всичките добри и лоши решения. Все пак, грешките, които са били най-болезни, са свързани с хора.
Не си бил изключително добър ръководител, когато си си позволявал твоето его да бъде движещо в дадена дискусия, когато си искал да се наложиш, когато не си бил добър слушател, когато не си умеел да градиш достатъчно добре консенсус.
Тези неща, докато ги научиш, са афектирали хора, с които работиш. То не е било болезнено само за теб, било е болезнено и за другата страна.
Затова тези уроци са ми въздействали повече, какво трябва да избягвам аз самият и много се старая компаниите, с които работим, доколкото мога да им помогна да избягват такива грешки, за да могат максимално много да се възползват от това, което имат като човешки капитал.
Да кажем и няколко думи за образованието. Вие сте в борда на директорите на “Заедно в час” – организация, която подпомага образованието с иновативни методи. Как можем да сравним българското образование с това в чужбина, какво бихме могли да променим и как?
Не мисля, че мога да дам експертно мнение по темата, но съм родител на две деца и покрай тях виждам случващото се в образователния процес. Това, което би ми се искало да се промени, е да не е толкова голям фокусът върху зазубрянето на определени неща, които и после изчезват безвъзратно, а по-скоро да се развиват определени умения.
Наскоро гледах информация за различните фази на образованието в Сингапур. Общо взето, не се искаше да се знаят всички държави по света и кои са им столиците, а изграждане на комуникационни умения, работа в екип, морал, етика.
Подготвят те като човешко същество, а не толкова да си пълниш главата със знания, които утре няма да са ти толкова полезни. Надявам се в образователния процес да влизат неща, като проектна работа, как да се грижиш за физическото и психическото си здраве, финансова грамотност и разбиране за света на парите, да разбират основата и фунционирането на едно общество, каква е ролята на институциите, базови философски принципи.
Т.е. не само знания, но и уроци за живота?
Да, уроци, които да ги направят по-добри личности. Защото когато умееш да носиш отговорност, разбираш своята роля, когато можеш да се грижиш за себе си и си възпитан в определени добродетели, тогава много лесно успяваш да надградиш това с другия вид знание.