Кандидатът за кмет на София Васил Терзиев гостува в предаването “Стълбицата” на “Дарик радио”. Това са по-важните акценти от разговора. Пълната му версия може да чуете тук.
Любовта към София
Можел съм да се преместя, но не искам да го правя. Обичам си града и искам да остана тук. Ако говорим от семейна гледна точка, за мен фактор номер едно е образование, след това идват здравеопазване, възможност за професионална реализация, градска среда и справедливост. В София има отлична възможност за професионална реализация, но не бих казал, че управляващите имат заслуга за това. Това е заслуга на бизнеса, който се оправя сам.
София като неприветлив град
Най-безгласната буква в управлението на София са всички хора, които имат затруднения с придвижването. Те са най-онеправданите. За тях София е абсолютно неприветлив град. И е много важно това да се подобри.
По отношение на придвижването София е изключително неприветлив град и майки с деца, които са в колички. Здравите тротоари са изключение. Това трябва да се промени. Не може да стане изведнъж, но трябва да се случва.
Къде изостава София в сравнение с подобни градове в Европа
Културен туризъм, балнео туризъм – в тези области можем да се справим много по-добре. Други градове с размера на София. Същото важи и за бизнеса – къде да причините някой да избере София, а не Порто?
Това липсва на града – идея за позициониране на глобалната сцена. Защото София се конкурира с огромен брой градове. И не го прави особено добре.
Главен архитект и урбанист
Планираме разделяне на ролята на главния архитект на две – на урбанист и на главен архитект. Архитектът ще има административната роля и ще следи за спазване на правилата. Урбанистът ще се грижи за визията на града след 10 или 20 години. Съчетаването на двете в една роля е проблем. Администраторът не може да мечтае смело. Визионерът пък не се вълнува от малките детайли. Трябва да се даде тласък и на двете, както и на синхронът между хората, които ще изпълняват ролите.
Ремонтите
Водили сме разговори за майстори отвън – знам, че най-добрите павьори са в Португалия. И ако трябва, за наш срам, ще ги поканим в София да ни покажат как се слагат павета.
Но ремонтите ще станат по-добри с планиране, контрол и лична отговорност. Когато правиш ремонт в банята си, следиш всяка една плочка. А когато опира до публични средства, се нехае. Всички по веригата трябва да следят какво се случва. Но всичко тръгва от личната отговорност и от това да се отчиташ прозрачно. Когато установиш колко по-лесно е това, вместо да измисляш куп оправдания, нещата ще се оправят.
Гласът на гражданите
Гражданите могат да бъдат питани за проекти за развитието на квартала – къде да има спорта площадка, каква да бъде тя, откъдето да започне подобряване на инфраструктурата.
Но за големи проекти директната демокрация не винаги е най-доброто решение. Спомняте си колко трудно мина преобразуването на бул. “Витоша” в пешеходна зона. Днес, ако решим да върнем трамваите и колите, ще има революция. Но политическите лица трябва да носят негативите от решения, които в момента не са популярни, но в дългосрочен план те са по-добри за всички.
Ясли, детски градини, училища
Ясли, детски градини, училище – това са много важни теми за нас. Ще направим всичко, което можем да решим проблемите. Няма град на бъдещето без децата да останат в него, без да можем да ги задържим.
Амбицията ни е след първия ни мандат да няма проблем с детските градини. По-бърз завършване на строежи, приоритетно финансиране на отчуждаване на имоти, приоритетно проектиране на проекти за детски градини, разширяване на текущите. И създаване на детски центрове с бизнеса – да бъде припознато като проблем и да може да има лесно решение как това да се случи.
По-авангардна идея, която сме дискутирали с районните кметове, е малко по-високо натоварване на групите. Всеки ден те са заети на 80% – има отсъстващи деца. Ако се направи работещ модел за заетостта, това може да ни помогне. И още една идея – кооперация с операторите на частни детски градини, които имат възможност да построят още.
Аз съм го изживял това – първото записване в детската градина, опресняване на резултатите с часове, така записах първото си дете в детската градина. Знам колко е крив целият процес – детската градина е до нас, а няма лесен път, по който да запишеш детето си.
Ако не оправим недъзите на образованието, трудно ще поправим всички други недъзи, идващи впоследствие. Общата може да оправи инфраструктурата – така че да направи училище и улиците, тротоарите, площадките около него привлекателни.
Транспортът в София
Когато живеех в Младост се придвижвах само пеша или с колело. От Симеоново предизвикателството е доста по-различно. И от чиста идея за сигурност, трябва да се качиш на колата. Ако не решим този проблем, ако не увеличи скоростта на градския транспорт, хората няма да слязат от колите. Те просто нямат алтернатива.
В момента всяко транспортно дружество работи самостоятелно. А трябва да работят заедно, за да предложат конкурентна услуга на автомобилния транспорт.
Трябва да мислим и как можем да спрем част от колите да не влизат въобще в София – хората, които идват да работят тук от Перник или Ихтиман, например. Това става с влакове, с метро.
Но каквото и да се прави, трябва да се провери моделът. Какво ще стане, ако голяма част от трафика, който идва от Пловдив, се регулира на Интер Експо Център? Какво ще стане, ако има вътрешен ринг и т.н.?
Моралните ценности и компромисите
Моралните ценности са си за всеки човек. Мога да коментирам аз с какво бих направил компромис и с какво – не. Вярвам, че ние бихме били избрани да свършим работа. Да оправим проблемите около нас и да го свършим по възможно най-етичния чист и морален начин. Но много пъти се изискват компромиси, защото не всичко е бяло и черно. И за да можем да вървим натам, ние ще се стараем да бъде прозрачни. Грешките, които правим, защото такива ще има, да са обект на дискусия и да учим от тях. Но най-важното е ние постоянно да правим най-доброто за гражданите.
Трудните разговори за миналото
Темата за миналото не е била част от трудните разговори. Аз го споделих с политическите партии още в първия ден. Ясно ми е, че това ще е тема на разговор. Дори се радвам, защото отваря тема за разговор, който иначе е леко заметен под килима. А на нас ни трябват тези разговори, за продължим напред като общество.
Децата ме питаха един ден: “Татко, каква е връзката между миналото, бъдещето и настоящето?”. И аз им казах, че най-важно е настоящото – взимаме решенията в него, в него живеем. Но трябва да гледаме в бъдещето, за да се развиваме. Трябва да гледаме в миналото, за да не повтаряме стари грешки. Не може обаче бъдещето да зависи от миналото. Миналото е източник на знание, но като инструмент за построяване на по-добро бъдеще.
Кандидатурата за кмет
Децата ме попитаха дали, ако стана кмет, това би ме направило щастлив. “Най-вероятно не”, им отвърнах. Знам, че пътят ще е труден и трънлив. Но ще е по-трудно да седя отстрани и да гледам как не се случват едни неща. Че не съм пробвал. Мен като гражданин ще ме боли повече, ако не опитаме да дадем по-добър пример за управление.
Но кандидатурата за кмет не е най-трудната част е. Тя идва, след като спечелиш избори – да покажеш по-добро управление. Да се изправиш пред хората с гордо вдигната глава след края на мандата и да кажеш: това обещахме, това изпълнихме.
Разделението на обществото
Тежи ми, че сме много разделено общество. Че сме разделени и не успяваме да намерим това, което ни събира. Ако не сме обединени за следващата малка стъпка, да видим колко неща ни обединяват, как ще се случи? Само обръщайки процеса, само гледайки напред, ще се оправим. Никой от нас не е съвършен, и аз съм правил грешки и ще правя. Но не трябва да гледаме грешките, а това, което ни обединява. Ако гледаме позитивното, можем да станем общност, общество и да създадем просперираща държава.
Първото важно решение като кмет
Всички да разберат, че ще служим на гражданите и че ще бъдем отчетни. Ще скъсим дистанцията до хората като култура и нагласа – ние сме там да работим за хората. Не сме някакви външно тяло. Ние служим на всички тези 1.6 млн. хора. Не на партия, не на възгледи, на всички. Служим и на тези, гласували за нас, и на тези, гласували за нашите опоненти.
Корупцията и заплатата
Мога да обещая, защото зависи само от мен – корупция няма има. Няма да се възползвам по никакъв начин от публичната си дейност. Няма да крада хората, няма да взимам и заплата. Ако бъда избран, заплатата ми ще бъде символично по едно левче на месец. Другата част ще отива за проекти, предложени от гражданите, за да става София по-добър град.